May 8, 2022, 11:17 AM

Поредният ден 

  Poetry » Civilian, Other
348 0 8

Приседнал денят до прозореца,

отвътре се грее на слънце,

загледан в голите клони,

уморено подпрял се на лакът,

натежал от безумствата земни.

 

брои миговете човешки

и в триста графи ги реди,

цвят основен, нюанси...

А графите не стигат:

набъбва -Толстоева книга,

 

същинска пъстроцветна дъга!

Само една стои в самота:

тайни, болки, разбити сърца,

последната спирка от вечността -

невъзвращенката черна графа.

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??