Поредният ден
Приседнал денят до прозореца,
отвътре се грее на слънце,
загледан в голите клони,
уморено подпрял се на лакът,
натежал от безумствата земни.
брои миговете човешки
и в триста графи ги реди,
цвят основен, нюанси...
А графите не стигат:
набъбва -Толстоева книга,
същинска пъстроцветна дъга!
Само една стои в самота:
тайни, болки, разбити сърца,
последната спирка от вечността -
невъзвращенката черна графа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
