Поредното писмо

6 oct 2019, 1:47

Poesía » Filosófica

579 0 0

Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...

Не помня как всичко се случи...
но просто в един слънчев ден...
си казах: "Но тя не е лоша...
и мисли доброто за мен"...

И някак си времето мина...
от моя чудовищен враг...
превърнал се в моя учител...
и в майка на новия аз...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.