6.10.2019 г., 1:47 ч.  

Поредното писмо 

  Поезия » Философска
697 0 0

Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен... 

 

Не помня как всичко се случи...
но просто в един слънчев ден...
си казах: "Но тя не е лоша...
и мисли доброто за мен"...

 

И някак си времето мина...
от моя чудовищен враг...
превърна се в моя учител...
и в майка на новия аз...

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??