14 dic 2007, 14:42

Порив

  Poesía
1.3K 0 21
 

                                    ПОРИВ

 

Прежуря слънцето, в сърцето ми прежуря,

а навън мъгла попиват мъртвите листа...

В небето черен облак с крясък вика буря,

по голи клони рони в мъка първата сълза.

 

След нея капят, по мене капят тежки още

безброй, в стенания от черен лепкав свод,

и в утрото се кършат сенки, сякаш нощ е -

пълзят, ридаят, викат... молят за живот...

 

Бушува буря, навън свести, гърми, бушува,

с чепати пръсти мачка ден посърнал, свит.

А в мен прежуря... Теб душата ми жадува,

жадува Теб - мой южен топъл порив скрит!

 

14.11.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...