eddie (Ивайло Яков)
224 2285
14 дек. 2007 г., 14:42

Порив 

  Поэзия
1121 0 21
 

                                    ПОРИВ

 

Прежуря слънцето, в сърцето ми прежуря,

а навън мъгла попиват мъртвите листа...

В небето черен облак с крясък вика буря,

по голи клони рони в мъка първата сълза.

 

След нея капят, по мене капят тежки още

безброй, в стенания от черен лепкав свод,

и в утрото се кършат сенки, сякаш нощ е -

пълзят, ридаят, викат... молят за живот...

 

Бушува буря, навън свести, гърми, бушува,

с чепати пръсти мачка ден посърнал, свит.

А в мен прежуря... Теб душата ми жадува,

жадува Теб - мой южен топъл порив скрит!

 

14.11.07.

© Ивайло Яков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??