29 oct 2010, 22:16

Порив

800 0 5

Мисли на върха

на езика ти,

чувства, обладани

от мигове...

Трепкат безсилно

в очите ти,

за да си тръгнат

 възлюбени...

И какво, че били

за секунда -

той, животът, се 

пише по малко.

И нали ни остава

 без дишане,

прави ни 

ангелски някак.

Топлина, изпълзяла

по тялото,

тръпки, пробягали

скришом...

само петна

по страните ни

 ще  издават

излишно,

че ръцете си

пак ще протегнем,

за да хванем

в момента -

искрицата

от любов изгоряла

до вчера - днес 

раздухана пак

ненаситница.

 

 

 

 

 

 .

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...