Порив
Мисли на върха
на езика ти,
чувства, обладани
от мигове...
Трепкат безсилно
в очите ти,
за да си тръгнат
възлюбени...
И какво, че били
за секунда -
той, животът, се
пише по малко.
И нали ни остава
без дишане,
прави ни
ангелски някак.
Топлина, изпълзяла
по тялото,
тръпки, пробягали
скришом...
само петна
по страните ни
ще издават
излишно,
че ръцете си
пак ще протегнем,
за да хванем
в момента -
искрицата
от любов изгоряла
до вчера - днес
раздухана пак
ненаситница.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
