Oct 29, 2010, 10:16 PM

Порив

  Poetry » Love
790 0 5

Мисли на върха

на езика ти,

чувства, обладани

от мигове...

Трепкат безсилно

в очите ти,

за да си тръгнат

 възлюбени...

И какво, че били

за секунда -

той, животът, се 

пише по малко.

И нали ни остава

 без дишане,

прави ни 

ангелски някак.

Топлина, изпълзяла

по тялото,

тръпки, пробягали

скришом...

само петна

по страните ни

 ще  издават

излишно,

че ръцете си

пак ще протегнем,

за да хванем

в момента -

искрицата

от любов изгоряла

до вчера - днес 

раздухана пак

ненаситница.

 

 

 

 

 

 .

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...