13 dic 2023, 12:47  

Порив свят

489 4 5

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,

 

в сънен стих, в сънен  стих? Кой го писа?
Късен сняг, късен сняг навалял
тази нощ, тази нощ и какви са,
тез слова, тез слова – сняг сред кал?

 

Ти си тук, ти си тук и сияеш,
ти си грях, аз съм грях... Порив свят
и да спрем, да не спрем... в свят нехаен,
все едно – мен и теб ще горят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета! Краси, от тези термини нищо не разбрах. Просто ми звучеше сухо и насечено. Мога да го напиша и както трябва, но не е моето. А любовта? Тя никога и от нищо не се е страхувала. Хората се боят от нея - тя ни вади от зоната ни на комфорт, разголва душите ни, показва уязвимостта ни... Благодаря ти!
  • Тук ми напомняш романтиката от един стар френски филм с щастлив край. Макар твоят финал да навява една предсказуема обреченост. Интересно решение е да използваш античен размер, който сякаш ни отнася в едно отминало отдавна време. И в това време любовта не се бои от общественото порицание. Дори и от инквизицията.
    Ако се придържаме стриктно към тристъпния амфимакър, ако няма отсечени стъпки имам предвид, би трябвало да няма женски рими. Но ти държиш да се се избегне тая еднотипност на клаузулите, която предполага метриката, заради алтернанса.
  • Разкош!
  • Благодаря, Ники!
  • Красота, Наде!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...