Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
Dec 13, 2023, 12:47 PM  

Порив свят 

  Poetry » Love
255 4 5

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,

 

в сънен стих, в сънен  стих? Кой го писа?
Късен сняг, късен сняг навалял
тази нощ, тази нощ и какви са,
тез слова, тез слова – сняг сред кал?

 

Ти си тук, ти си тук и сияеш,
ти си грях, аз съм грях... Порив свят
и да спрем, да не спрем... в свят нехаен,
все едно – мен и теб ще горят.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви момичета! Краси, от тези термини нищо не разбрах. Просто ми звучеше сухо и насечено. Мога да го напиша и както трябва, но не е моето. А любовта? Тя никога и от нищо не се е страхувала. Хората се боят от нея - тя ни вади от зоната ни на комфорт, разголва душите ни, показва уязвимостта ни... Благодаря ти!
  • Тук ми напомняш романтиката от един стар френски филм с щастлив край. Макар твоят финал да навява една предсказуема обреченост. Интересно решение е да използваш античен размер, който сякаш ни отнася в едно отминало отдавна време. И в това време любовта не се бои от общественото порицание. Дори и от инквизицията.
    Ако се придържаме стриктно към тристъпния амфимакър, ако няма отсечени стъпки имам предвид, би трябвало да няма женски рими. Но ти държиш да се се избегне тая еднотипност на клаузулите, която предполага метриката, заради алтернанса.
  • Разкош!
  • Благодаря, Ники!
  • Красота, Наде!
Random works
: ??:??