Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18140
13 дек. 2023 г., 12:47  

Порив свят 

  Поэзия » Любовная
185 4 6

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака,
любовта – лунен лъч отразен,

 

в сънен стих, в сънен  стих? Кой го писа?
Късен сняг, късен сняг навалял
тази нощ, тази нощ и какви са,
тез слова, тез слова – сняг сред кал?

 

Ти си тук, ти си тук и сияеш,
ти си грях, аз съм грях... Порив свят
и да спрем, да не спрем... в свят нехаен,
все едно – мен и теб ще горят.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви момичета! Краси, от тези термини нищо не разбрах. Просто ми звучеше сухо и насечено. Мога да го напиша и както трябва, но не е моето. А любовта? Тя никога и от нищо не се е страхувала. Хората се боят от нея - тя ни вади от зоната ни на комфорт, разголва душите ни, показва уязвимостта ни... Благодаря ти!
  • Тук ми напомняш романтиката от един стар френски филм с щастлив край. Макар твоят финал да навява една предсказуема обреченост. Интересно решение е да използваш античен размер, който сякаш ни отнася в едно отминало отдавна време. И в това време любовта не се бои от общественото порицание. Дори и от инквизицията.
    Ако се придържаме стриктно към тристъпния амфимакър, ако няма отсечени стъпки имам предвид, би трябвало да няма женски рими. Но ти държиш да се се избегне тая еднотипност на клаузулите, която предполага метриката, заради алтернанса.
  • Много различно и със сигурност лястовичките са летели под формата на сърчица
  • Разкош!
  • Благодаря, Ники!
  • Красота, Наде!
Предложения
: ??:??