13.12.2023 г., 12:47  

Порив свят

491 4 5

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,

 

в сънен стих, в сънен  стих? Кой го писа?
Късен сняг, късен сняг навалял
тази нощ, тази нощ и какви са,
тез слова, тез слова – сняг сред кал?

 

Ти си тук, ти си тук и сияеш,
ти си грях, аз съм грях... Порив свят
и да спрем, да не спрем... в свят нехаен,
все едно – мен и теб ще горят.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета! Краси, от тези термини нищо не разбрах. Просто ми звучеше сухо и насечено. Мога да го напиша и както трябва, но не е моето. А любовта? Тя никога и от нищо не се е страхувала. Хората се боят от нея - тя ни вади от зоната ни на комфорт, разголва душите ни, показва уязвимостта ни... Благодаря ти!
  • Тук ми напомняш романтиката от един стар френски филм с щастлив край. Макар твоят финал да навява една предсказуема обреченост. Интересно решение е да използваш античен размер, който сякаш ни отнася в едно отминало отдавна време. И в това време любовта не се бои от общественото порицание. Дори и от инквизицията.
    Ако се придържаме стриктно към тристъпния амфимакър, ако няма отсечени стъпки имам предвид, би трябвало да няма женски рими. Но ти държиш да се се избегне тая еднотипност на клаузулите, която предполага метриката, заради алтернанса.
  • Разкош!
  • Благодаря, Ники!
  • Красота, Наде!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...