Зън – зън! Зън – зън…
Пеят, разсипват звуци игриви
медни звънчета под белите гриви.
Вятър в копитата весело свири,
искри летят над крайпътните ниви.
Буйни коне през полето препускат,
сякаш орли от небето се спускат.
Тръпне земята под тях разлюляна,
свети в тревата роса като пяна.
Вие се пътят – нишка сребриста,
слънцето пали огньове златисти.
Стъпило здраво, по мъжки, на стремето, ...