23 апр. 2010 г., 22:18

Пориви 

  Поэзия » Пейзажная
622 0 5

Зън – зън! Зън – зън…

 

Пеят, разсипват звуци игриви

медни звънчета под белите гриви.

Вятър в копитата весело свири,

искри летят над крайпътните ниви.

 

Буйни коне през полето препускат,

сякаш орли от небето се спускат.

Тръпне земята под тях разлюляна,

свети в тревата роса като пяна.

 

Вие се пътят – нишка сребриста,

слънцето пали огньове златисти.

Стъпило здраво, по мъжки, на стремето,

сякаш с конете надбягва се времето.

 

Техният порив и мене увлича.

И моята жажда СВОБОДА се нарича!

 

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??