Пориви

23.04.2010 г., 22:18 ч.

Поезия » Пейзажна

566 0 5

Зън – зън! Зън – зън…

Пеят, разсипват звуци игриви

медни звънчета под белите гриви.

Вятър в копитата весело свири,

искри летят над крайпътните ниви.

Буйни коне през полето препускат,

сякаш орли от небето се спускат.

Тръпне земята под тях разлюляна,

свети в тревата роса като пяна.

Вие се пътят – нишка сребриста,

слънцето пали огньове златисти.

Стъпило здраво, по мъжки, на стремето,

сякаш с конете надбягва се времето.

Техният порив и мене увлича.

И моята жажда СВОБОДА се нарича!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.