Видях ли те, дали мираж не беше,

но стана топло в моята душа?

Бях сигурен – пред мене ти стоеше,

а виждах само цветна светлина.

Тя озари ме, леко ме повдигна –

не ходех по земята вече аз.

Сърцето ми внезапно ти задигна,

да го открия трябваше компас.

Компас настроен за любов и нежност,

настроен за желание и жар.

Съвсем забравил земната си тленност,

аз станах роб – ти беше господар.

Веригите ми бяха от коприна,

килията ми – ложе насред Рая.

Безропотно се всичко в мене срина,

туй случи се след твоята омая!