Поробване
Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна –
не ходех по земята вече аз.
Сърцето ми внезапно ти задигна,
да го открия трябваше компас.
Компас настроен за любов и нежност,
настроен за желание и жар.
Съвсем забравил земната си тленност,
аз станах роб – ти беше господар.
Веригите ми бяха от коприна,
килията ми – ложе насред Рая.
Безропотно се всичко в мене срина,
туй случи се след твоята омая!
© Данаил Таков All rights reserved.
