Породено...

17 ene 2010, 23:21

Poesía » Otra

1077 0 3

Животът ми е само дума нежна,

душата ми – избистрен кръгозор,

лицето ми – изстрадала картина,

ръцете ми са сетния заслон.

Косите ми илюзия са вечна,

сърцето ми – две глухи думи,

единствени очите са човечни,

те отразяват тихата ми лудост.

Те криволичат по пътеки стари,

те борят се със болки отживели,

във думите откриват те другари,

във хората - несретници незрели.

В мой собствен враг превърнаха умело

сърцето ми, на всеки непознато;

като оръжия насочиха го смело

към моите ръце, към мен самата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

female_sg (Боряна)

2011-04-09T23:50:10+03:00

Имаш невероятно близък за мен стил, но си постигнала много повече за кратката си възраст! Успех и пиши!!! (Прочетох почти всичко твое )
veesii70 (Веселка Стойнева)

2010-01-18T20:09:38+02:00

Имаш талант!!!
Пиши!!!
BOSS. (Ясен Радулов)

2010-01-18T00:18:49+02:00

Хубаво е стихотворението ти, продължавай да пишеш!
Успех!