Породено...
Животът ми е само дума нежна,
душата ми – избистрен кръгозор,
лицето ми – изстрадала картина,
ръцете ми са сетния заслон.
Косите ми илюзия са вечна,
сърцето ми – две глухи думи,
единствени очите са човечни,
те отразяват тихата ми лудост.
Те криволичат по пътеки стари,
те борят се със болки отживели,
във думите откриват те другари,
във хората - несретници незрели.
В мой собствен враг превърнаха умело
сърцето ми, на всеки непознато;
като оръжия насочиха го смело
към моите ръце, към мен самата...
© Последната All rights reserved.
)
