Порой

2 jun 2009, 22:29

Poesía » De amor

523 0 0

Небето синьо аз поглеждам,

а в него - твоите очи.

Огнен поглед ме обгаря,

а с него - слънчеви лъчи.

Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки

и чувства горещи нахлуват безброй...

Но облак дъждовен от нейде долита

и твоите очи скрива в невиждан порой.

Пак същата тъга обгръщам мигновено...

Защо всичко свърши тъй ненадейно...!?

Но единствен спомена за твоя огнен поглед

не бе отнесен след силния порой...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.