Порой
753
0
0
Небето синьо аз поглеждам,
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки
и чувства горещи нахлуват безброй...
Но облак дъждовен от нейде долита
и твоите очи скрива в невиждан порой.
Пак същата тъга обгръщам мигновено...
Защо всичко свърши тъй ненадейно...!?
Но единствен спомена за твоя огнен поглед
не бе отнесен след силния порой...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габи Иванова Все права защищены
