Порой
751
0
0
Небето синьо аз поглеждам,
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки
и чувства горещи нахлуват безброй...
Но облак дъждовен от нейде долита
и твоите очи скрива в невиждан порой.
Пак същата тъга обгръщам мигновено...
Защо всичко свърши тъй ненадейно...!?
Но единствен спомена за твоя огнен поглед
не бе отнесен след силния порой...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Иванова Всички права запазени
