Порой

2.06.2009 г., 22:29 ч.

Поезия » Любовна

555 0 0

Небето синьо аз поглеждам,

а в него - твоите очи.

Огнен поглед ме обгаря,

а с него - слънчеви лъчи.

Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки

и чувства горещи нахлуват безброй...

Но облак дъждовен от нейде долита

и твоите очи скрива в невиждан порой.

Пак същата тъга обгръщам мигновено...

Защо всичко свърши тъй ненадейно...!?

Но единствен спомена за твоя огнен поглед

не бе отнесен след силния порой...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.