23 jul 2008, 0:26

Порой

1.1K 0 0



Дъждът навън се излива,
сякаш никога няма да спре!
Точно като сълзите ми,
като кървящото ми сърце.


Опитвам се да излея чувствата
на този лист хартия.
Спомням си миговете ни -
не! Спомените как да изтрия?


Седя и мисля, спомням си

за изгубените дни.

Никога не ще си върна
несбъднатите мечти.


Мисли, чувства, спомени
минават през главата ми,
като сълзите горещи, отронени
от очите ми.


Сгушена във ъгъл тъмен,
неспособна да живея,
чакам следващия ден тъжен.
За любовта ти аз копнея.


Кога ще спра да чувствам?
Да си спомням загубените дни?
На земята се отпускам
и мечтая да не проливам повече сълзи.


А навън продължава да вали,
да се сипят капки по калната земя.
Никой не подозира дори,
че тук сама крещя.


Кръвта се стича,
също като пороя навън,
а душата ми изрича
името ти - последния ми стон...


И ето, портата на Ада се отваря...
и ти си там.
Смъртта не отговаря

защо и ти си сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Девс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...