Jul 23, 2008, 12:26 AM

Порой

  Poetry » Love
1.1K 0 0



Дъждът навън се излива,
сякаш никога няма да спре!
Точно като сълзите ми,
като кървящото ми сърце.


Опитвам се да излея чувствата
на този лист хартия.
Спомням си миговете ни -
не! Спомените как да изтрия?


Седя и мисля, спомням си

за изгубените дни.

Никога не ще си върна
несбъднатите мечти.


Мисли, чувства, спомени
минават през главата ми,
като сълзите горещи, отронени
от очите ми.


Сгушена във ъгъл тъмен,
неспособна да живея,
чакам следващия ден тъжен.
За любовта ти аз копнея.


Кога ще спра да чувствам?
Да си спомням загубените дни?
На земята се отпускам
и мечтая да не проливам повече сълзи.


А навън продължава да вали,
да се сипят капки по калната земя.
Никой не подозира дори,
че тук сама крещя.


Кръвта се стича,
също като пороя навън,
а душата ми изрича
името ти - последния ми стон...


И ето, портата на Ада се отваря...
и ти си там.
Смъртта не отговаря

защо и ти си сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...