16 mar 2019, 8:49

Портал към световете

  Poesía » Otra
811 3 6

Улавям невидимите трептения

в пространството и тайничко

отключвам времевия поток...

И се потапям в златните вибрации

на любовта ни и вървя до теб

щастлива и усмихната...!

И ето размиват се неясните полета

и в полета на светлината

докосваме - душите си...!

И няма как да ги опиша цветовете

които се преливат един в друг

и галят с нежност по струните

на любовта ни... Неземно е

това докосване!

Преминало през портата на световете!

Кодиран миг ни връща във времето

когато сме се врекли един на друг

преди да се намерим и докоснем!

Защото живота е един миг от вечност...

И някъде там в портала на световете

трептят звездите за нас и ни докосват.

И оставят следа във времевия поток

на времето и златния ореол на любовта

ни понася на крилете на щастието...

в кодирания миг на светлината!

 

12.03.2019г

Катя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене, Илияна и Ангелче благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Еха! Не знам колко е в графа друга поезия, но звучи вълшебно и звездно. Четеш и си мислиш: Ето го нощното небе. Топло е. Колко много звезди блещукат! Вълшебно е, а умът ти лети в танц с душата ти, под ритъма на сърцето и твоите редове Катя зазвучават в "миг на вечност" и в светлина.Благодаря, Катя за красивите думи, с които ми дари малко звездно изживяване!
  • Събуждаш Артър Кларковото в мен, Катя. И по-специално преживяванията на Дейвид Бауман от "Една одисея в космоса през 2001 година". Красив текст с космически привкус. Поздравление!
  • Антоан, Ирина и Стойчо благодаря ви за хубавите думи и коментари!
  • Харесва ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...