Mar 16, 2019, 8:49 AM

Портал към световете

  Poetry » Other
807 3 6

Улавям невидимите трептения

в пространството и тайничко

отключвам времевия поток...

И се потапям в златните вибрации

на любовта ни и вървя до теб

щастлива и усмихната...!

И ето размиват се неясните полета

и в полета на светлината

докосваме - душите си...!

И няма как да ги опиша цветовете

които се преливат един в друг

и галят с нежност по струните

на любовта ни... Неземно е

това докосване!

Преминало през портата на световете!

Кодиран миг ни връща във времето

когато сме се врекли един на друг

преди да се намерим и докоснем!

Защото живота е един миг от вечност...

И някъде там в портала на световете

трептят звездите за нас и ни докосват.

И оставят следа във времевия поток

на времето и златния ореол на любовта

ни понася на крилете на щастието...

в кодирания миг на светлината!

 

12.03.2019г

Катя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене, Илияна и Ангелче благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Еха! Не знам колко е в графа друга поезия, но звучи вълшебно и звездно. Четеш и си мислиш: Ето го нощното небе. Топло е. Колко много звезди блещукат! Вълшебно е, а умът ти лети в танц с душата ти, под ритъма на сърцето и твоите редове Катя зазвучават в "миг на вечност" и в светлина.Благодаря, Катя за красивите думи, с които ми дари малко звездно изживяване!
  • Събуждаш Артър Кларковото в мен, Катя. И по-специално преживяванията на Дейвид Бауман от "Една одисея в космоса през 2001 година". Красив текст с космически привкус. Поздравление!
  • Антоан, Ирина и Стойчо благодаря ви за хубавите думи и коментари!
  • Харесва ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...