24 abr 2005, 0:37

Портала на утрото

  Poesía
1.3K 0 5

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.

Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.

За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва  вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Към изгрева тичам
    в косите с лъчи.
    И шепна "обичам"
    в молитва почти.
    Обичам зората,
    безкрая и теб.
    Обичам небето
    със звездния креп
    и до край ще обичам
    всеки лъч светлина.
    Към изгрева тичам
    обляна в зора...

  • Благодаря,ти Йоанна!
  • тиха молитва.
    За теб, за мен,
    за всички оставащи
    ...
    И моля се също ...
    през сълзи!
    Амин!
  • Благодаря ти,Веси!
  • Красиво се разливат думите в тази молитва!Поздрав Надя!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...