24 апр. 2005 г., 00:37

Портала на утрото

1.3K 0 5

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.

Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.

За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва  вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Към изгрева тичам
    в косите с лъчи.
    И шепна "обичам"
    в молитва почти.
    Обичам зората,
    безкрая и теб.
    Обичам небето
    със звездния креп
    и до край ще обичам
    всеки лъч светлина.
    Към изгрева тичам
    обляна в зора...

  • Благодаря,ти Йоанна!
  • тиха молитва.
    За теб, за мен,
    за всички оставащи
    ...
    И моля се също ...
    през сълзи!
    Амин!
  • Благодаря ти,Веси!
  • Красиво се разливат думите в тази молитва!Поздрав Надя!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...