24 апр. 2005 г., 00:37

Портала на утрото

1.3K 0 5

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.

Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.

За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва  вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Към изгрева тичам
    в косите с лъчи.
    И шепна "обичам"
    в молитва почти.
    Обичам зората,
    безкрая и теб.
    Обичам небето
    със звездния креп
    и до край ще обичам
    всеки лъч светлина.
    Към изгрева тичам
    обляна в зора...

  • Благодаря,ти Йоанна!
  • тиха молитва.
    За теб, за мен,
    за всички оставащи
    ...
    И моля се също ...
    през сълзи!
    Амин!
  • Благодаря ти,Веси!
  • Красиво се разливат думите в тази молитва!Поздрав Надя!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...