Apr 24, 2005, 12:37 AM

Портала на утрото 

  Poetry
909 0 5

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.

Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.

За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва  вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Към изгрева тичам
    в косите с лъчи.
    И шепна "обичам"
    в молитва почти.
    Обичам зората,
    безкрая и теб.
    Обичам небето
    със звездния креп
    и до край ще обичам
    всеки лъч светлина.
    Към изгрева тичам
    обляна в зора...

  • Благодаря,ти Йоанна!
  • тиха молитва.
    За теб, за мен,
    за всички оставащи
    ...
    И моля се също ...
    през сълзи!
    Амин!
  • Благодаря ти,Веси!
  • Красиво се разливат думите в тази молитва!Поздрав Надя!
Random works
: ??:??