Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.
Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.
За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.
© Надя Вълканова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
