27 jul 2014, 19:07

Портокал

Poesía

1.1K 0 3

ухаеш ми на портокалови кори рано сутрин дори преди кафето а то е черно и горчи разтварям себе си в морето и кръвта ми става морска сол а гласът ми – птича песен рано е не говори нима не знаеш че леглото ми е есен ухаеш ми на портокалови кори уви, насън… не искам да отварям пак очи кафе не ми се пие нека този ден не ми горчи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

theironlady (Златина Георгиева)

Да, Стефка, покрай всичките ръкотоворни безумия във вашия текст прочетох едно настроение, което ми допадна.

2014-07-29T10:03:23+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Уханно,картинно,хареса ми!

2014-07-28T14:09:12+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

оо, хареса ми доста!!

2014-07-27T22:10:23+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0