Портокал

27 jul 2014, 19:07

Poesía

604 0 3

ухаеш ми на портокалови кори

рано сутрин

дори преди кафето

а то е черно и горчи

разтварям себе си

в морето

и кръвта ми става морска сол

а гласът ми – птича песен

рано е

не говори

нима не знаеш

че леглото ми е есен

ухаеш ми на портокалови кори

уви, насън…

не искам да отварям пак очи

кафе не ми се пие

нека този ден не ми горчи

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

theironlady (Златина Георгиева)

2014-07-29T10:03:23+03:00

Да, Стефка, покрай всичките ръкотоворни безумия във вашия текст прочетох едно настроение, което ми допадна.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-07-28T14:09:12+03:00

Уханно,картинно,хареса ми!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-07-27T22:10:23+03:00

оо, хареса ми доста!!