stefitopz (Стефка Георгиева ) stefitopz (Стефка Георгиева )
2 264
Jul 27, 2014, 7:07 PM

Портокал

  Poetry
1.1K 0 3
ухаеш ми на портокалови кори рано сутрин дори преди кафето а то е черно и горчи разтварям себе си в морето и кръвта ми става морска сол а гласът ми – птича песен рано е не говори нима не знаеш че леглото ми е есен ухаеш ми на портокалови кори уви, насън… не искам да отварям пак очи кафе не ми се пие   нека този ден не ми горчи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0