29 mar 2009, 1:45

Портокали

  Poesía
595 0 2

   

 

                                 

 

                Огнените ти, оранжеви сълзи,

               към топли светлини отлитат,

          отразени в кристално сините ти очи.

                    Радват ги и ги обичат.

                  Устните ти напоени са 

            с аромата на портокалови кори

                 и аз, запленена, преставам

                   да мисля за своите беди.

               Но как да чувам твойте думи,

                     след като съм в плен

                        на опиянението

               от твойте оранжеви мечти:

                сладко-горчиви облачета,

                      озарени от звезди.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оля Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...