Огнените ти, оранжеви сълзи,
към топли светлини отлитат,
отразени в кристално сините ти очи.
Радват ги и ги обичат.
Устните ти напоени са
с аромата на портокалови кори
и аз, запленена, преставам
да мисля за своите беди.
Но как да чувам твойте думи,
след като съм в плен
на опиянението
от твойте оранжеви мечти:
сладко-горчиви облачета,
озарени от звезди.
© Оля Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
