29 мар. 2009 г., 01:45

Портокали

596 0 2

   

 

                                 

 

                Огнените ти, оранжеви сълзи,

               към топли светлини отлитат,

          отразени в кристално сините ти очи.

                    Радват ги и ги обичат.

                  Устните ти напоени са 

            с аромата на портокалови кори

                 и аз, запленена, преставам

                   да мисля за своите беди.

               Но как да чувам твойте думи,

                     след като съм в плен

                        на опиянението

               от твойте оранжеви мечти:

                сладко-горчиви облачета,

                      озарени от звезди.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Оля Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...