19 abr 2012, 23:19

Портрет на Дориан Грей върху шагренова кожа*

  Poesía
1K 0 5

ПОРТРЕТ НА ДОРИАН ГРЕЙ

ВЪРХУ ШАГРЕНОВА КОЖА*

 

На дните си в шагреновата кожа,

смалила се до детска длан, живея...

 

И всяка вечер на живота ножът

отрязва тънка ивичка от нея

и моята пожизнена държава

остава все по-малка, по-безкръвна –

шагреновата кожа се смалява,

а мен ми се живее все по-стръвно.

И все по-жизнена, душата бяла

плющи с криле и търси ветровеи

и само пукнатото огледало

безстрастно отбелязва, че старея.

 

А моите портрети от стената,

наместо да събират дните сиви,

ме мамят, че съм млад, с коси от злато,

на зрелостта в прегръдките щастливи...

Но аз не съм дете!

Аз знам – шагренът

след някой ден ще изпищи под ножа

и край... И ще осъмнете без мене,

и аз ще съм далеч.

Проклета кожа!

 

Но в този миг душата ще засвети,

ще литне, белокрила, ще възкръсне,

а моите усмихнати портрети

ще закрещят, стъклата ще се пръснат,

лицата ще застинат изкривени,

беззъби, късогледи, побелели...

 

За миг тогава погледнете мене –

ще бъда млад сред снимки остарели.

 

 

____________

 

* “Портретът на Дориан Грей”, “Шагренова кожа” – произведения на Оскар Уайлд и Оноре дьо Балзак

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще бъда млад сред снимки остарели
  • Благодаря за стихотворението!Напълно споделям тези чувства.
  • Невероятно умение да се съчетаят две различни класически творби – за изразяване на една идея.

    Стихотворението звучи като драматична изповед и оставя читателя замислен и покорен.
    Почитания!
  • http://www.youtube.com/watch?v=zeKvNxYMDxE&feature=related
  • Първи коментар.НЕВЕРОЯТНО.НАСТРЪХНАХ ! Боже,колко точно е това със снимките.Изобщо думи нямам, за творчеството ти.За мене е удоволствие да съм тук

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...