16 abr 2009, 17:46

Портрет на една емоция

976 0 1

Непрогледен мрак, бездна отчаяние,

неизтръгнат зов от морно дишащи гърди,

наполовина изрисуван жест -

щрихи от гротеска, отрицание.

Неизплакан водопад -

из пустинно пресъхнали очи.

 

 

Самотна бледна сянка, призрачно присъствие,

странно доловими на отдавна забравен творец,

забравен от своите чада...

Потулен в безмълвието на възгордяло се творение,

на своя Франкенщайн!

 

 

Милиони човешки нозе, тичащи стремглаво

в посоката към илюзорните си страсти;

всеки по своему слепец,

по своему идолопоклонник на "златния телец",

издялан в нечий монетен двор -

архитектурен шедьовър на неутолимата им алчност.

 

 

Облаци забвение и страх се стелят след тях

и апотеозите на арматурно-желязната им логика!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Джордан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...