16.04.2009 г., 17:46

Портрет на една емоция

977 0 1

Непрогледен мрак, бездна отчаяние,

неизтръгнат зов от морно дишащи гърди,

наполовина изрисуван жест -

щрихи от гротеска, отрицание.

Неизплакан водопад -

из пустинно пресъхнали очи.

 

 

Самотна бледна сянка, призрачно присъствие,

странно доловими на отдавна забравен творец,

забравен от своите чада...

Потулен в безмълвието на възгордяло се творение,

на своя Франкенщайн!

 

 

Милиони човешки нозе, тичащи стремглаво

в посоката към илюзорните си страсти;

всеки по своему слепец,

по своему идолопоклонник на "златния телец",

издялан в нечий монетен двор -

архитектурен шедьовър на неутолимата им алчност.

 

 

Облаци забвение и страх се стелят след тях

и апотеозите на арматурно-желязната им логика!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Джордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...