Портретно за Него

3 oct 2009, 13:06

Poesía » Filosófica

408 0 1

Не преследва Той общоприетото

и е вечно влюбен в непривичното.

Там, някъде, живее в пролет

или умира и се ражда скришом.

В студ нетърпим Той не заплаква

под своя бял и тъжен облак.

И като есенен забравен мирис,

втъкава своите пшенични ниви.

Там ще кодира своето послание,

ще нарисува пентаграм от блянове,

и на крилете свои неуморно,

до Теб ще стигне непременно...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.