Портретно за Него

3.10.2009 г., 13:06 ч.

Поезия » Философска

400 0 1

Не преследва Той общоприетото

и е вечно влюбен в непривичното.

Там, някъде, живее в пролет

или умира и се ражда скришом.

В студ нетърпим Той не заплаква

под своя бял и тъжен облак.

И като есенен забравен мирис,

втъкава своите пшенични ниви.

Там ще кодира своето послание,

ще нарисува пентаграм от блянове,

и на крилете свои неуморно,

до Теб ще стигне непременно...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.