Не преследва Той общоприетото
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква
под своя бял и тъжен облак.
И като есенен забравен мирис,
втъкава своите пшенични ниви.
Там ще кодира своето послание,
ще нарисува пентаграм от блянове,
и на крилете свои неуморно,
до Теб ще стигне непременно...
© Мариола Томова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
