Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
25 ago 2006, 21:32

Посадих си цвете

  Poesía
1.8K 0 11

Посадих си в градината цвете
и вдъхнах частичка любов.
Застанах до него доволен,
че дадох живот на света, нов.

А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!

Сега ми е пръв мой приятел.
Със него общувам безкрайно.
И обич си даваме, нежност,
с това мое цвете, омайно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Небе (Ирина Цветкова)
    Небе (Ирина Цветкова)
    Много красив стих. И истина една в него диша: не само цветята, дори и неодушевените предмети носят частица от нашата душа и с тях също можем да си говорим... Аз вярвам в това! Поздрав и усмивка.
  • blueneo (Блу )
    blueneo (Блу )
    Красивите цветя, са винаги сами,
    ако са много на куп, дали ще
    кажем пак ,колко са красиви ?
    Много е нежно ...
    Поздрави и усмивкаи !!!
  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    Да, с цветята само с обич трябва да общуваме, те тразбират от нея и им е по-добре!
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "А то ме погледна щастливо,
    потрепна със нежни листа.
    И сякаш го чух да ми казва:
    - Аз нося от твойта душа!"

    Много нежен стих! Поздрави!
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Благодаря ви отново!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0