25 авг. 2006 г., 21:32

Посадих си цвете

Поэзия

1.8K 0 11

Посадих си в градината цвете
и вдъхнах частичка любов.
Застанах до него доволен,
че дадох живот на света, нов.

А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!

Сега ми е пръв мой приятел.
Със него общувам безкрайно.
И обич си даваме, нежност,
с това мое цвете, омайно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Небе (Ирина Цветкова)

Много красив стих. И истина една в него диша: не само цветята, дори и неодушевените предмети носят частица от нашата душа и с тях също можем да си говорим... Аз вярвам в това! Поздрав и усмивка.

2007-05-07T16:44:26+03:00
blueneo (Блу )

Красивите цветя, са винаги сами,
ако са много на куп, дали ще
кажем пак ,колко са красиви ?
Много е нежно ...
Поздрави и усмивкаи !!!

2006-09-13T12:35:26+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Да, с цветята само с обич трябва да общуваме, те тразбират от нея и им е по-добре!

2006-08-26T21:47:09+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!"

Много нежен стих! Поздрави!

2006-08-26T20:00:11+03:00
Романтик (Христо Костов)

Благодаря ви отново!!!

2006-08-26T16:58:16+03:00