Aug 25, 2006, 9:32 PM

Посадих си цвете 

  Poetry
1386 0 11

Посадих си в градината цвете
и вдъхнах частичка любов.
Застанах до него доволен,
че дадох живот на света, нов.

А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!

Сега ми е пръв мой приятел.
Със него общувам безкрайно.
И обич си даваме, нежност,
с това мое цвете, омайно!

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красив стих. И истина една в него диша: не само цветята, дори и неодушевените предмети носят частица от нашата душа и с тях също можем да си говорим... Аз вярвам в това! Поздрав и усмивка.
  • Красивите цветя, са винаги сами,
    ако са много на куп, дали ще
    кажем пак ,колко са красиви ?
    Много е нежно ...
    Поздрави и усмивкаи !!!
  • Да, с цветята само с обич трябва да общуваме, те тразбират от нея и им е по-добре!
  • "А то ме погледна щастливо,
    потрепна със нежни листа.
    И сякаш го чух да ми казва:
    - Аз нося от твойта душа!"

    Много нежен стих! Поздрави!
  • Благодаря ви отново!!!
  • Поздрав за цветната емоция в хубавия стих, аз също обичам цветя
  • Добро утро и благодаря!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • Много нежност има в стиха ти,Романтико!
    харесва ми!
  • Винаги се възхищавам на нещо, което ме накара да се усмихна.Благодаря ти!
  • Хубаво е,когато се създава
    нов живот с любов и красота.
    Прекрасно е щом това ти дава
    обич,нежност и радост в света.

    Радвай се на своето творение
    и черпи от него вдъхновение !

    Поздрав и усмивка


  • нежно е!
    и красиво!
    Поздрав!
Random works
: ??:??