25.08.2006 г., 21:32 ч.
Посадих си цвете
Посадих си в градината цвете
и вдъхнах частичка любов.
Застанах до него доволен,
че дадох живот на света, нов.
А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!
Сега ми е пръв мой приятел.
Със него общувам безкрайно.
И обич си даваме, нежност,
с това мое цвете, омайно!
и вдъхнах частичка любов.
Застанах до него доволен,
че дадох живот на света, нов.
А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!
Сега ми е пръв мой приятел.
Със него общувам безкрайно.
И обич си даваме, нежност,
с това мое цвете, омайно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Костов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
