9 ago 2013, 21:48

Посещение

847 0 0

Поспрях за малко  в среднощния ти сън. 

Картината от там блестеше ярко

(с красотата на камбанен звън) .

Виж, в средата  на морето е изваян

твоят образ насред синята вода

и пеещите лебеди край теб играят 

безкраен  танц на любовта.

Една от птиците душата ти ще грабне, 

ще полетите над нацъфтялата земя.

Посоките край вас ще преминават.

С вятъра ще си играете като деца. 

Ще поседите и в прегръдките на рая.

Ще полежите сред небесните поля,

само трябва силно да повярваш,

че винаги ще бъде в тебе любовта.

Порових се за кратко в паметта ти.

Надежди ти донесох някъде отвън

и вярата, която нявга запиляла си,

оставих я на прага,  в  твоя сън.

За кратко бях при теб, сега си тръгвам.

Прости ми, че непоканен се отбих, 

но ако някога ти стане мъчно
или ако някога се натъжиш,
за мен, далечния се ти озъртай,
ала не гледай нейде да ме зърнеш,

просто си спомни и в сърцето си ме потърси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...