9 авг. 2013 г., 21:48

Посещение

845 0 0

Поспрях за малко  в среднощния ти сън. 

Картината от там блестеше ярко

(с красотата на камбанен звън) .

Виж, в средата  на морето е изваян

твоят образ насред синята вода

и пеещите лебеди край теб играят 

безкраен  танц на любовта.

Една от птиците душата ти ще грабне, 

ще полетите над нацъфтялата земя.

Посоките край вас ще преминават.

С вятъра ще си играете като деца. 

Ще поседите и в прегръдките на рая.

Ще полежите сред небесните поля,

само трябва силно да повярваш,

че винаги ще бъде в тебе любовта.

Порових се за кратко в паметта ти.

Надежди ти донесох някъде отвън

и вярата, която нявга запиляла си,

оставих я на прага,  в  твоя сън.

За кратко бях при теб, сега си тръгвам.

Прости ми, че непоканен се отбих, 

но ако някога ти стане мъчно
или ако някога се натъжиш,
за мен, далечния се ти озъртай,
ала не гледай нейде да ме зърнеш,

просто си спомни и в сърцето си ме потърси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...