Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината от там блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън) .
Виж, в средата на морето е изваян
твоят образ насред синята вода
и пеещите лебеди край теб играят
безкраен танц на любовта.
Една от птиците душата ти ще грабне,
ще полетите над нацъфтялата земя.
Посоките край вас ще преминават.
С вятъра ще си играете като деца.
Ще поседите и в прегръдките на рая.
Ще полежите сред небесните поля,
само трябва силно да повярваш,
че винаги ще бъде в тебе любовта.
Порових се за кратко в паметта ти.
Надежди ти донесох някъде отвън
и вярата, която нявга запиляла си,
оставих я на прага, в твоя сън.
За кратко бях при теб, сега си тръгвам.
Прости ми, че непоканен се отбих,
но ако някога ти стане мъчно
или ако някога се натъжиш,
за мен, далечния се ти озъртай,
ала не гледай нейде да ме зърнеш,
просто си спомни и в сърцето си ме потърси.
© Йордан Малинов All rights reserved.