18 sept 2013, 23:59  

Посетител

1.3K 0 2

 

 

 

Пак нощ е и Духа ми се отправя надалече...
Сред непознато царство, с Господар извечен...

Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.

Нагоре, в път към татковата къща
със неспокоен ход изкачва се Душата.

Всред безутешни мисли, гаснат всичките ми падащи звезди,
а тъжен спомен, в блян нашепва - Аз и Ти...

И уморен пристъпям пред вратата на дома,
бележейки присъствие, на болката с кръвта...

На Еднорог сега съзирам аз следите
и възкресява, чудна арфа, за живот мечтите...

Сред вечно свежи храсти, там,

вълшебен извор форми вае.
На Лета, той могъществото вечно знае.

Да вкуся жадно, искам, неговото тяло,
за да покрие мисълта ми с безметежно одеяло...

Наоколо ми, с весел смях, търчат деца,
несетили все още хладнината на света.

И дивна прелест, пак отвсякъде витае.
На аромати райски, тук ухае.

Блажен покой усещам, но уви, че ето,
със нож пронизва мисъл мрачна и повяхва пак лицето.

Аз, скитайки се в Рая, сред безгрижна веселба
прозрях едничка истина, що в мислите ми скришом дреме.

Че мигом, в тази съвършена красота,
видях единственото непривично - мене...

И тихи стъпки ме повеждат пак назад,
далеч, далеч от този чуден свят.

Отново се завръщам долу, на Земята.
Сред мрак,
в безбрежни мъки, потопява се Душата...

Оглеждат се в очите ми неправди, болка и сълзи.
Студено е и няма в мойта къща никой да ме нагости...

И дръзва воля,
да мери сили с боговете.

Във гръцка драма, главна роля,
запазена е за Сърцето...

Бях вечен съзерцател на света.
Сам, буен огън бях

и озарявах пътя свой и онзи приближаващ Любовта...


Изпитал всичко и за всичко помечтал...
Бях тук, сред вас,
но никога живял...

 

 

 

 


___________
авторско



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Трънливко Бодливко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти! Търсех и продължавам да търся... Едно-единствено нещо... Само него... Цял живот... Не го намерих... Значи не съм живял...
  • Хубави размисли...но лъха тъга...на мен лично много ми харесва...И да ще е тъжно да си тук - сега и да не си живял...Поздрави за стиха!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...