Пак нощ е и Духа ми се отправя надалече...
Сред непознато царство, с Господар извечен...
Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.
Нагоре, в път към татковата къща
със неспокоен ход изкачва се Душата.
Всред безутешни мисли, гаснат всичките ми падащи звезди,
а тъжен спомен, в блян нашепва - Аз и Ти...
И уморен пристъпям пред вратата на дома,
бележейки присъствие, на болката с кръвта...
На Еднорог сега съзирам аз следите
и възкресява, чудна арфа, за живот мечтите... ...