Посетител

Пак нощ е и Духа ми се отправя надалече...
Сред непознато царство, с Господар извечен...

Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.

Нагоре, в път към татковата къща
със неспокоен ход изкачва се Душата.

Всред безутешни мисли, гаснат всичките ми падащи звезди,
а тъжен спомен, в блян нашепва - Аз и Ти...

И уморен пристъпям пред вратата на дома,
бележейки присъствие, на болката с кръвта...

На Еднорог сега съзирам аз следите
и възкресява, чудна арфа, за живот мечтите...

Сред вечно свежи храсти, там,

вълшебен извор форми вае.
На Лета, той могъществото вечно знае.

Да вкуся жадно, искам, неговото тяло,
за да покрие мисълта ми с безметежно одеяло...

Наоколо ми, с весел смях, търчат деца,
несетили все още хладнината на света.

И дивна прелест, пак отвсякъде витае.
На аромати райски, тук ухае.

Блажен покой усещам, но уви, че ето,
със нож пронизва мисъл мрачна и повяхва пак лицето.

Аз, скитайки се в Рая, сред безгрижна веселба
прозрях едничка истина, що в мислите ми скришом дреме.

Че мигом, в тази съвършена красота,
видях единственото непривично - мене...

И тихи стъпки ме повеждат пак назад,
далеч, далеч от този чуден свят.

Отново се завръщам долу, на Земята.
Сред мрак,
в безбрежни мъки, потопява се Душата...

Оглеждат се в очите ми неправди, болка и сълзи.
Студено е и няма в мойта къща никой да ме нагости...

И дръзва воля,
да мери сили с боговете.

Във гръцка драма, главна роля,
запазена е за Сърцето...

Бях вечен съзерцател на света.
Сам, буен огън бях

и озарявах пътя свой и онзи приближаващ Любовта...

Изпитал всичко и за всичко помечтал...
Бях тук, сред вас,
но никога живял...

___________
авторско